Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам със вечерта!
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога светът!
Светът е свят! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се загубим,
щом за ръце със теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш-
ще стига ли до тебе моят глас!
Ще викаш ти, гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викане, във зов "Ела!Ела!",
ще оглушеем,да, ще онемеем,
ще станем глухонеми викала!
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зовът,
но нямат глас, но нямат слух в ушите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят,
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!Чуваш ли, не тръгвай!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
7 коментара:
ne me ostavjai sam!chuvash li nikoga
i kak da se pisha kato taka si se kazvam:)))
:))) samo nqkoi da ne te obyrka s ada6a
az sam bil vinagi edinstven:)))
ehee :)) i tova ako ne e uverenost :)
e vse pak mislja ,4e edvali njakoi moje da me kopira:))
nikoi nqma i da se opitva :)))
Публикуване на коментар