...Някога преди...

Слънцето изгря, слънцето се скри,
а под него - нищо ново.
Ние сме сега нашите мечти от някога преди.
Ние сме сега нашите мечти,
но дали сме по-щастливи...
Ние сме сега нашите мечти.

Каквото е било, то е и сега,
и каквото пак ще бъде.
Вече е било, някога преди.

За теб не знам, но аз бях сам
почти през всички тези дни.
Дали и Ти за мен не си
живял някога преди?

Колко съм раздал, колко съм отнел, времето ще заличи...
Но никой не успя в мен да промени твоите черти.

Гледам се сега, някак отстрани,
времето по мен личи.
Всичко се мени, а Ти?

За теб не знам, но аз бях сам
почти през всички тези дни.
Дали и Ти за мен не си
живял някога преди?

И никой като Теб... няма като Теб!
И аз и ти не сме тук случайно.
Няма никой като теб,
и аз не съм със Теб случайно...